Алтернативата

Делата, които могат да се решат чрез алтернативен метод за решаване на спорове (АМРС): 

Процесът на медиация се определя от Американската асоциацията на юристите като неформален, където трета безпристрастна страна съдейства на страните за изясняване на спора или постигане на взаимно допустимо споразумение. Медиацията може също да се използва за възстановяване на общуването между страните. В зависимост от програмата за медиация и/или индивидуалния стил на медиатора, процесът може да включва среща със страните заедно и/или среща с всяка страна поотделно на ротационен принцип.

Делата, за които се счита, че са най-подходящи за медиация са тези, при които:
– Страните имат трайни отношения;
– Страните са имали важни (бизнес или лични) взаимоотношения в миналото;
– Има проблеми с общуването между страните;
– Основните пречки за постигане на споразумение са лични или емоционални;
– Решаването на спора е по-важно от правната или моралната страна на въпроса;
– Страните искат да прекроят решението, така че да постигнат определени нужди и интереси;
– Възможно е постигане на едно споразумение по няколко различни въпроси (например, структурирано споразумение, включващо повече от обикновеното решение относно пари);
– Правото, уреждащо спора е избрано от страните и не се оспорва;
– Субективни въпроси относно фактите (например състояние на ума, умисъл) или тълкуване на страните на съществуващите обективни факти;
– Страните имат мотив да се спогодят поради липсата на време, разходи, и т.н.;
– Страните не се представляват от адвокати;
– Процесът на извършване на оценка се е провалил; и когато
– Съдът не е склонен страните да използват АМРС, при който те няма да контролират изхода от него.


При ранната оценка, безпристрастна трета страна, или комисия, оценява силните и слабите страни по спора и дава оценка на въпросното делото. Този процес се препоръчва за да се улесни постигането на споразумение по делото чрез: даване възможност на ищците да чуят как другата страна представя делото; помагане на страните да определят същността на спора; и предлагане на ищците конфедициална, безпристрастна оценка на силните и слаби страни в позициите им и цялостна оценка на делото. При оценката на някои видове дела, след първоначалното представяне на спора, безпристрастния наблюдател търси как да улесни неговото решаване и не предлага оценка на делото, докато не стане очевидно, че страните не могат да постигнат съгласие. Ранната оценка може също да се използва при традиционните заседания за постигане на споразумение.


При безпристрастното откриване на факти, както е определено от Американската Асоциация на Юристите, безпристрастна трета страна преглежда информацията, която е предоставена от страните и/или превежда независимо разследване на фактите и предоставя на страните доклад или свидетелства в съда. Независимата трета страна, определена да открива фактите, може да бъде експерт, от когото се очаква да направи оценка или да разгледа информацията, предоставена от страните, като използва своите специални познания.

Откриването на фактите може да се използва при почти всички спорове, където има нерешени въпроси от фактическа страна. Може обаче да е подходящо и когато постигането на спогодба по граждански дела е осуетено, защото страните не могат да се съгласят по маловажни фактически въпроси или при решаване на сложни технически, научни или икономически въпроси, които изискват специални познания за да се разреши спора; например нарушаване на патентно право или въпроси, свързани със сигурността.


При арбитража, трета безпристрастна страна или комисия изслушва аргументите, разглежда доказателствата и издава решение по спора. Обикновено арбитража се използва по един от двата начина: доброволен частен арбитраж или както е уредено за федералните съдилища задължителен необвързващ процес, които често се отнася към съдебен арбитраж. Арбитража има за резултат по-голям процент на безпристрастност отколкото при медиацията. При арбитража третата страна по скоро отсъжда, а не просто съдейства за решаването на спора. Въпреки че арбитража е процес на отсъждане, той е по-малко формален и по-малко сложен отколкото традиционните съдебни процедури. 

Делата са подходящи за арбитраж, когато:
– Страните изискват независимо решаване на спора;
– Страните имат цялата информация, но търсят мнение на трета страна относно (1) размера на вредите или (2) достоверността на свидетел;
– Страните са се обвързали с предявяването на иск или не са готови да преговарят;
– Страните нямат други отношения освен по определен въпрос, при който спорните моменти включват само спор относно размера на вредите в пари;
– Спорните суми са относителни малки и едно бързо решаване от трета страна е от първостепенна важност.


При мини-процеса, всяка от страните прави кратко представяне на дело на другата страна или на нейните представители, които имат правомощие да сключват споразумение. Крайната цел на мини-процеса е да се улесни доброволното извън-съдебно споразумение чрез ограничаване на спора и насърчаване общуването между страните. Безпристрастна трета страна обикновено присъства за да посредничи при представянето на делата и за да представи необвързващи страната мнения относно специфични правни, фактически и доказателствени въпроси. Третата страна може също да коментира резултата, който вероятно може да се постигне при съдебна процедура. Процедурите, които се следват са гъвкави.
Мини-процесът може да се използва при всички граждански дела. 


Тази процедура се описва от Американската Асоциация на юристите като “еквивалент на мини-процес със съдебни заседатели”. Най-основно, те са кратки съдебни процеси пред съдия и съдебни заседатели. Формата на представителите може да варира за всяко дело. Процедурните правила и правилата за представяне на доказателствата са гъвкави. След представянето на делото, заседателите могат да излязат с присъда, постигната чрез консенсус или индивидуална присъда, която отразява мнението на всеки заседател за отговорността и вредите. Въз основа на присъдата или присъдите, може да се реши да се разпита заседателите за основанията за тяхното решение.