Съдът от друг ъгъл

       -Защо решихте да се занимавате с интерактивен театър? 
       - Моя приятелка работеше с едно сиропиталище, аз по същото време водех ученическо театрално студио. Решихме да смесим двете групи, с цел интеграция. По-късно тя замина за САЩ и проекта остана изцяло в моите ръце. Тогава усетих една безкрайна любов от тези деца. И това не бива да звучи префърцунено, защото наистина се усещаше едно трептене на въздуха, когато заставахме едни срещу други на сцената. 
       - Социалната насоченост не обезценява ли театралното изкуство? 
       - Това, което правим е по-различно от чистия театър. Нашите представления продължават толкова, колкото публиката пожелае. През цялото време, в което върви спектакъла има 15 или 20 минути чист театър. В останалото време нещата са по-скоро документални, използваме и различни техники, съобразени с психологията, философията и други научни похвати. Ние правим компилация между театър и наука. Разбира се, не сме създателите на тези похвати, но все пак се гордеем, че вече 12 години ги практикуваме. Техниката “театър форум” е един прекрасен начин да се съживи интереса на младежите към проблемите на обществото.
       - Новият ви проект “Съдът с отворени” врати е насочен към гимназисти и студенти. По лесно ли е да работите за хора, които живеят в нормална среда?
       - Оказва се, че всички млади хора у нас имат множество проблеми. За жалост сега не съществуват структури, които да възпитават младежите в гражданско съзнание. Едно време например имаше комсомол, а преди това - часове по вероучение. Сега липсват групови форми, чрез които младите да се учат на гражданска мотивация. Днес никой не се занимава с подготовката им за влизане в обществото. Те дори не разбират какво е добро и какво е лошо, незнаят какви могат да бъдат последиците от постъпките им. Никой не говори на децата за морални приоритети.
          - Как според Вас, може да се запълни тази празнина във възпитанието?
        - Моето виждане е, че е време отново да намерим опорна точка. Надявам се, новата библия на обществото ни да стане Конвенцията за правата на човека. Младите трябва да знаят какви права имат и какви отговорности. Трябва да умеят да се предпазват, когато някой се опита да им отнеме право, но и да уважават чуждите права. Трябва да знаят кои институции могат да им помогнат.
“Театър цвете” се опитва да изгради основа за ново гражданско образование, чрез нетрадиционни форми, чрез изкуството. Всичките ни усилия са насочени към създаване на интерес най-вече у “калпазаните”. Заради това се насочихме към теми, свързани с това, което се случва в съда. Искаме младото поколение да познава законите, които действат в страната ни и как се прилагат те напрактика.


              

               
Спектакълът “Семеен пъзел” разглежда последиците от домашното насилие. Основната целева група на театралното студио по този проект са гимназисти и студенти.
Публиката проследява историята на едно семейство. Няма добри и лоши герой, черни и бели характери. Началото идва с много любов. Двамата млади се женят. Той работи и издържа семейството, тя се грижи за домакинството. Ражда им се дете. Всичко е прекрасно до момента, в който съпругът е уволнен. Той е висшист – микробиолог, но му се налага да започне като общ работник на строителен обект. Средата е напълно несвойствена за него. Парите обаче пак не стигат и тя също тръгва на работа. Съпругата печели повече от мъжа си, но често закъснява вечер. Той е ревнив, започва да пие много и скандалите са неизбежни. После идва първият шамар.  Скоро след това и побоят. 

Театралната миниатюра завършва и идва времето за интерактивната игра. Актьорите разговарят със зрителите и ги предизвикват да изберат най-подходящата развръзка. Подготвени са да изиграят няколко финала. Често пъти човек от публиката излиза на сцената, за да изиграе някоя от ролите, обикновено на жертвата. Техниката “форум театър” дава възможност зрителите да действат в предполагаема проблемна ситуация, но в безопасна среда. Каквото и да решат няма да има фатални последици в реалността. Това е тренировка за проблемите в живота. Целта е да се стигне до най-позитивното решение на проблемната ситуация, чрез прилагане на различни модели на поведение. 

Първият въпрос, който поставят актьорите е къде да потърси помощ пребитата съпруга – в полицията ли, при адвокат, при лекар, да отиде при майка си или да се обърне към съда. Публиката избира какво да се разиграе нататък. Но все пак целта на спектакъла е да насочи вниманието на аудиторията към възможността жената да се обърне за защита на правата си към съда. Тогава се разиграва среща на съпругата с адвокат, който изброява възможните решения на проблема – развод или иск по закона за домашно насилие. Съпругата трябва да реши с помощта на публиката кое да избере. И понеже в предисторията е залегнал фактът, че двамата съпрузи все още се обичат, разводът отпада като по-неприемливия вариант. Въпреки това трупата е подготвена да завърши спектакъла и по двата начина. Финалът е в съдебната зала, където съдията се произнася по казуса, какъвто и да е той.
Ползата от всичко това е, че зрителите получават информация за сега действащото законодателство в България и за това какво се случва в съдебната зала. Целта на представлението е да отклони публиката си от идеята за саморазправа и да я насочи към защита на правата, съобразно законите и чрез правораздавателната институция - съд.
“Семеен пъзел” е първото представление от цикъла “Съдът с отворени врати”. След темата за домашното насилие “Театър Цвете” ще разработи спектакли за футболното хулиганство, трафика на хора, дискриминацията на малцинствена основа, наркомании. 

           

              На премиерата на спектакъла, публиката реши 
              семейната история да завърши с процес по закона за домашно насилие. 
              Съпругът беше осъден да не живее в дома си 6 месеца и да посещава 
              курс за лечение от алкохолна зависимост. 

       

             Театрално-социалната формация "Театър Цвете"

е основана през 1994 г. от актьори и режисьори, завършили НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", катедра “Куклен театър”. От самото начало екипът фокусира вниманието си върху приложението на драма- и театрални- техники в социалната и образователна дейност. Техниката “форум – театър” се използва основно в сферата на гражданското образование. Изключително популярна е във Великобритания. Театралната формация се учи две години на “форум театър” и след като я овладява с актьори, успява да я разиграе и с кукли.
Основната идея на творците е да развият у подрастващите гражданско съзнание и стойностна ценностна система. Работят активно за приобщаването на младежи в неравностойно социално положение – сираци, деца с физически и интелектуални проблеми, жертви на насилие - към нормален начин на живот. Трупата е помагала и на хората, пострадали от военни конфликти в бежанските лагери в Македония, в Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др.
“Театър Цвете” е носител на множество международни театрални награди. Судиото непрекъснато осъвременява методите си, участвайки в Европейски фестивали и в международни арт-социални проекти. От няколко години имат и свои последователи. Обучават младежи – доброволци да възпитават чрез “театър форум” свои връстници. Създали са школи в Гоце Делчев, Търговище, Бероковица. В София обучават младежкото театрално студио “Камбана”. Надяват се, че рано или късно Столична община ще им предостави помещение, в което да провеждат репетициите и обученията си. 
                 
Темата за превенцията на СПИН се разиграва в уличен спектакъл.
На кокилите стои актьорът Константин Костов.
Театралната трупа се състои от Цвете Янева, режисьор, Поликсения Костова,
Екатерина Стоянова, Виолина Василева–Александрова и Йорданка Андонова.
В спектаклите участват още актьорите Явор Костов и Николай Дограмаджиев.
Творците от “Театър Цвете” работят за включването на младите хора у нас в
активна гражданска мрежа за популяризиране
на Конвенцията за правата на човека.